Анджело Ронкали

Спомени и размисли за онова време, за което “Белене” е ключова дума. Разказ за концлагерите в България през 50-те години на 20 век, но не мрачен разказ на ужаса, а светъл, изпълнен с мек хумор, тънка ирония, любов към живота разказ за човека, поставен на изпитание.

"Трябва ли да се пише за всичката тая ужасия и дивотия на концлагерите в следдеветосептемврийска България? Кому е нужно това?... Защо да е необходимо да се знае историята, да я познаваме добре във всичките `и страни – и тъмните, и светлите? Ами че защото както отделният човек, така и всеки народ, за да поумнее, трябва да разбере сам себе си – да извади поука от действията и бездействията си, от грешките и безумията на своя изминат път… Правенето на истината обществено достояние е като обществена изповед и разкаяние. А без разкаяние – какво ти опрощение на греха?..."

Стефан Бочев, из „Белене. Сказание за концлагерна България“

Стефан Бочев (1910 – 2002) е български дипломат, писател и публицист. Завършва право в Швейцария. През есента на 1934 г. става кореспондент на „Вашингтон пост“ за Женева. До есента на 1933 г. е единственият български акредитиран журналист в Обществото на народите в Женева. Участва в един от големите митинги на николапетковистите през октомври 1946 г. в София, скандиращ „Долу червеният фашизъм“. Арестуван е от Държавна сигурност на 13 май 1949 г. и е откаран в лагера „Богданов дол“, край Перник. След това прекарва няколко години в лагера „Белене“. Освободен е през август 1953 г. След 10 ноември 1989 г. издава няколко книги, сред които „Автопортретът ми като журналист и дипломат“ (Фондация „Комунитас“, 2009), „Архиванов“ (Фондация „Комунитас“, 2009) и др.

„Белене. Сказание за концлагерна България“ е призната за връх на неговото творчество и за емблема на българската лагерна проза; разтърсващ документ за периода на комунистическия режим в България.