Анджело Ронкали

„Някои свещенослужители, които получават от Бога в тайнството Свещенство право на духовно ръководство над паството, считат, че такова право означава безпределна власт над душите на хората. Забравяйки, че отношенията между духовника и духовните чеда трябва да се изграждат на основата на взаимното уважение и доверие, такива пастири пренасят строго монашеското понятие за безпрекословно подчинение на послушника спрямо стареца върху взаимоотношенията между мирянина и неговия духовен отец. Те се вмъкват в проблеми от личния и семейния живот на енориашите, като си позволяват да подчиняват пасомите, забравяйки за дадената от Бога свобода, към която са призвани всички християни (вж: Гал. 5:13). Подобни недопустими методи на духовно ръководство в някои случаи се превръщат в трагедия за енориаша, който пренася своето несъгласие с духовника върху цялата Църква. Такива хора напускат Православната църква и нерядко стават лесна плячка за сектантите”.

Откъс от решение на Св. Синод на РПЦ от декември 1998 г.