Анджело Ронкали

Изследването се фокусира основно върху древноруските полифонични техники. В заглавието е отразен също изобразителният метод обратна перспектива - символ на Преображението в православната икона. В настоящата разработка това терминологично словосъчетание има смисъл на музикална метафора - става прехвърляне едновременно и на техниките, и на символа. Обобщенията са направени във вид на схеми. Тройната опора обект-метафора-схема отговаря на термина иконичност, който се разпростира все по-широко в съвременната наука. Иконичността се оказа подходящ събирателен термин, отговарящ на вида научно изследване, както и на естествената вариантност между термините икона и иконичност.

 

Синтетичният подход е водещ в изследването. Той е обоснован от православното разбиране за цялост, пълнота и пребиваване в единство - харизмата на творчеството е вписана в контекста на монашеския живот. Иконопис и пеене се разглеждат като аскетически дисциплини. Оттук произлиза основното предизвикателство на изследването – да се разкрие посредством метафората същността на църковномузикалния тайнопис. Сравнението икона-песнопение се разпростира в целия текст, с цел конкретно обвързване между иконографски и музикални техники. Партитурата се осмисля като пространствен отпечатък, от-образ на музикалното протичане, сакрализира се.

 

Научният интерес към метода обратна перспектива се дължи на подема в православната теория на изкуството. Този подем в Русия започва в началото на XX век, но прекъсва в периода на социализма. Обратна перспектива е метод, използван в иконографията и същевременно метафора, която трайно навлиза в професионалния изказ на православни богослови и изследователи на литургичния синтез. Методът има дълъг живот в изкуството, но се теоретизира през 20-те години на XX век от руския енциклопедист Павел Флоренски. Изследването се опира не само върху труда Обратная перспектива, но и върху други разработки на автора, с които той допълва знанието в тази насока и доизяснява концепцията си.

 

Разработката следва две паралелно съществуващи теоретични практики в руската съвременна теория. Едната отразява практиката на духовните академии – работи се с типично руска научно-богословска терминология. Настоящата разработка се опира основно върху този метод. Другата тенденция отразява метода на западнообразованите теоретици от руските консерватории, които обясняват руската теория чрез западната терминология. Налага се да се направи компромис с паралелната употреба на източници, внасящи несъответствия в терминологията, но заедно с това - ценни за изследването констатации. Голяма част от руските термини все още нямат превод на български език, затова са използвани в оригинал (където е възможно) или „пригодени” към българската граматика.

 

Западнообразованият читател може да се доближи до това специфично русифициране на православната музика чрез намерения паралел в западната теория. "Основи на линеарния контрапункт" от Е. Курт ("Grundlagen des linearen Kontrapunkts", Ernst Kurth, 1917) се вписва удивително в православната тематика и получава нов прочит.

 

Българската теория има особено място в изследването. Отразен е приносът на Божидар Карастоянов, с чиято терминология работи съвременната руска медиевистика; опора в изследването са основните пространствени принципи, заложени във византийската теория - цитирани са по Клара Мечкова и Марияна Булева; при онагледяване на техниките е използван материал от прот. Кирил Попов, който популяризира метафората обратна перспектива в българските професионални среди; разсъжденията върху числовия израз на античната хармония, направени от Марияна Булева, ми дадоха ключ към разгадаването на вертикала в древноруското многогласие.