Анджело Ронкали

Титус Брандсма (1881 – 1942) е холандски духовен автор от Ордена на обутите кармилити. Придобива докторската си степен по философия в Григорианския университет в Рим през 1909 г. По-късно дейността му е свързана с Католическия университет в Наймехен, където е професор по история на мистиката и бива избран за ректор на университета. Започва издаването на колекция от копия на ръкописи на средновековни мистици, която днес представлява ценна помощ за студентите в Института „Титус Брандсма“ към Университета в Наймехен. Публикува често във вестници и популярни списания, както и в научна периодика, без да пише обширни систематични трудове. През 1935 г. изнася в Съединените щати преведената в настоящата книга поредица от лекции, които представляват първият опит за исторически синтез на кармилската духовност и не губят актуалността си и до днес благодарение на умелото изясняване и открояване на различните моменти и водещи нишки в пътя, изминат от Кармилския орден през вековете. След началото на Втората световна война отстоява твърдо принципите си на католик и кармилит. Умира в концентрационния лагер Дахау. На 3 ноември 1985 г. в базиликата „Св. Петър“ в Рим Църквата удостоява Титус Брандсма със званията „блажен“ и „мъченик“.