Анджело Ронкали

Някои смятат, че вярата е в разногласие с разума.

Невъзможно е Бог да ненавижда в нас това, с което като Творец ни е поставил по-високо от животните. Би било абсурдно вярата да отхвърля или да пренебрегва разума. Нямаше да можем дори да вярваме, ако нямахме разумна душа. И все пак, в някои неща, които засягат спасителното учение и които още не можем да обхванем с разума (някои само до време), вярата изпреварва разума. Всъщност, тогава разумът изисква вярата да очиства сърцето, така че човек да може да улови светлината на Този, който е Велик Разум и да устои в нея.

Какво мислиш, достопочтени отче, за причинно-следствената връзка между вярата и разума: дали разбирането е условието да повярваме или вярата задълбочава и разширява нашето разбиране за себе си и света?

Аз проповядвам вярата, за да повярват онези, които още не вярват. Но ако не разберат това, което говоря, не могат да повярват. И така, в известен смисъл верен е принципът: „Искам да разбера, за да повярвам“. Но когато повтарям след Пророка: „Повярвай, за да разбереш“ (Ис. 7:9, според превода на 70-те), истината казвам. И така, разбери, за да повярваш; повярвай, за да разбереш. Едното не противоречи на другото. Разбери моето слово, за да повярваш. Повярвай, за да разбереш Божието слово.

 (Из беседата “За любовта”)