Анджело Ронкали

Проф. д-р Яцек Салий OP (род. 1942 г.), доминиканец, e ръководител на Катедрата по догматична теология в Университета „Кардинал Стефан Вишински“ във Варшава, съветник на Секцията за теологични науки в Комисията за доктрина на вярата към Полската епископска конференция, член на полския ПЕН-клуб. Автор e на многобройни публикации в областта на теологията и духовността.

Общо за Божиите заповеди


„Физиката се занимава със законите на природата, етиката - със законите на свободата.“

С тази кратка формулировка Имануел Кант изразява старата християнска мъдрост, че свободата в ни най-малка степен не се състои в отхвърлянето на законите. Състои се по-скоро в откриването на онези закони, в чиито рамки човек може да реализира най-пълно себе си. Всъщност идеята за отхвърляне на законите е абсурдна не само по отношение на създадените от човека. Можем да не познаваме физическите или нравствените закони или да не се съобразяваме с тях. Но това е достойно за съжаление и лесно би довело до катастрофа.

Ще приведа тук често споменавания пример за онзи луд, който решил да не се съобразява със закона за гравитацията. Докато той все още само декларира, че поради правото си да бъде свободен, се бунтува против каквито и да е закони, включително и срещу закона за гравитацията, можем да го приемем за безопасен чудак, опитващ се да оригиналничи по елементарен начин. Но да допуснем, че реши да докаже това и излезе през прозореца на петия етаж... Можем да не разказваме тази история по-нататък.

Свободният човек би заел съвсем друга позиция спрямо закона за гравитацията. Не би му се подчинил пасивно. Преди всичко не би го схващал като непоносимо ограничение, което няма как да отхвърли. По-скоро би го приел като предупреждение, в чиито рамки e призван да реализира и разширява свободата си. Благодарение на това са конструирани асансьорът, парашутът, самолетите и космическите кораби.

Подобно е с нравствените закони. Да ги възприемаме като забрана и ограничение, означава да не забелязваме, че съхраняват най-дълбоката ни човешка същност. Такова отношение е инфантилно. Ако не можем да обясним на едно дете, защо не трябва да излиза на перваза на прозореца, особено когато се намира на петия етаж, добре е, че поне можем да му забраним. По същия начин е по-добре, ако един човек се подчини на нещата, които схваща като морална забрана или ограничение, отколкото например, ако не се въздържа от лошите си желания в името на криво разбраната свобода. Благодарение на това ще избегне моралната катастрофа.

Такъв човек обаче все още не разбира най-важното в нравствения закон - че той отваря на тази земя духовно пространство, достъпно единствено за нас, човеците, в което можем да реализираме всичко най-дълбоко човешко - т. е. обичта, свободата и смисъла. Разбира се, обичта, свободата и смисълът са възможни и извън това пространство, но са нетрайни като пясъчни замъци.