Анджело Ронкали

Ако "Вечният човек" на Дж. Честъртън е вълнуващо пътешествие през духовната история на човечеството, то романът „Кълбо и Кръст” е пътешествие из сумрачния свят на сенки и сънища в човешката душа. Читателят неусетно е въвлечен във вечния двубой между вярата и неверието, разумът и безумието. Двубой на живот и смърт, свързан с риска да предпочетеш битието пред небитието. Това е роман за най-драматичния сблъсък, който се разиграва в дълбинните пластове на душата ни, и за търсенето на истинския смисъл на живота. Роман за осъществяването на човека като личност.
С творчеството си Дж. Честъртън убедително отстоява истините на християнската вяра и показва не просто нейната съвместимост с модерното общество, но и предимствата й пред повечето – и даже всички – останали мирогледни позиции в него.

Писателят си спечелва славата на чудак и ексцентрик, каквото впечатление оставят и неговите герои, без обаче непременно да са такива; какъвто всъщност не е и самият той. Той просто неизменно застава на страната на доброто, на ценностите, на истината. И то безусловно – на всяка цена и без оглед на ситуацията или „времената”. Той защитава „здравия смисъл” и „умственото здраве”, оставайки обаче заедно с това наистина завинаги влюбен в чудачеството, в смеха и нелепицата, в парадоксалността. Онова, срещу което категорично се обявява, е злото във всичките му възможни форми, прояви, измерения. Честъртън гледа максимално трезво света и човечеството, но ги наблюдава през „очите на любовта”.