Анджело Ронкали

Това дело на Св. Тома от Аквино, написано в продължение на цели седем години (1258-1265), "Сума против езичниците" или още "Книга за истината на католическата вяра срещу заблужденията на езичниците", е второ по значение. Наричат я "Малката сума", за да я разграничат от монументалното му съчинение "Сума на теологията" (1266-1273) - мащабна катедрала на мисълта, истински интелектуален шедьовър на латинската схоластика, където всеки аспект на християнското Откровение наистина намира място в архитектониката от въпроси, опровержения и аргументи, изложени на близо десет хиляди страници (творбата си остава незавършена).

 

 

По своя замисъл "Сума против езичниците" си поставя следната ясно заявена цел: първо, да представи истината, прогласена от вярата, и второ: да отстрани противните ней заблуждения. Целта на това дело, връзката му с другите съчинения на Св. Тома, както и хората, за които е предназначено, са били винаги дискутирани. Това е богословски синтез, по същия начин както "Книга върху Сентенциите" и "Сума на теологията". Това е представяне на католическата доктрина: говори се за Св. Троица, тайната на Въплъщението, Св. Тайнства.

 

 

 

 

 

За разлика от "Сума на теологията", където естествените и свръхестествените истини се обсъждат заедно, "Сума против езичниците" посвещава първите 3 книги на истините, за които се смята, че са достъпни на разума, докато четвъртата книга се занимава с истините, известни ни чрез Божественото обявление. Мотивът за този начин на действие е заради факта, че дискутирайки с "gentiles", които по това време са били мюсюлмани или езичници, трябва да се вземе като изходна точка само това, което те признават: разума.