Анджело Ронкали

Книгата "Литургическо богословие" на един от най-известните представители на т. нар. Парижка богословска школа, протопрезвитер Александър Шмеман (1921-1983) включва две изследвания: "Въведение в литургическото богословие" и "Евхаристията - тайнство на Царството". Първата книга е представена като дисертация за степен "доктор на богословието" в Православния богословски институт в Париж през 1959 г., а втората, която авторът определя като "поредица размисли за Евхаристията", отец Александър завършва през 1983 г. малко преди смъртта си.

 

Проблемът за литературната криза, който е сърцевината на търсенията и размишленията на богослова и духовника, не е загубил своята актуалност и днес. Като се основава на закона на молитвата, който е закон на вярата - Lex orandi est lex credendi - отец А. Шмеман свързва изхода от тази криза с учението за евхаристийната еклисиология, в която събранието на Божия народ се разглежда като първична форма на Евхаристията, а Евхаристията - като първична форма на Църквата.