Анджело Ронкали

„Винаги съм обичал и почитал достойния, здравия по ум и сърце, и най-вече трудолюбив, непорочен и честен български народ.“

 

Епископ Йосип Юрай Щросмайер

 

 

Уважението и обичта между епископ Йосип Щросмайер и българския народ е взаимна и непреходна. Ето, и 200 години след неговото рождение не сме забравили неоценимия му принос в изграждането и формирането на българската интелигенция след Освобождението на България през 1878 г. Със съдействието и материалната помощ на епископ Йосип Щросмайер много български младежи завършват своето образование в Загреб и други хърватски градове. От 1861 до 1865 г. за обучение и издръжка на български младежи в Загреб хърватският епископ дава 3600 форинта. Освен това той насърчава учители хървати да заминат и работят в още поробената България, а и веднага след нейното освобождение. Между тях са Емилиян (Милан) Берберович (1870-1872 г. в Тулча и Силистра), Славолюб Сивош (1887-1888 г. в Садово и Видин), Карл Сироватка (1897-1901 г. в Първа мъжка гимназия в София), Клотилда Цветишич, проф. Стьепан Юринич и други. До 1900 г. петима българи са приети за почетни членове на Южнославянската академия на науките и изкуствата в Загреб – сред тях са Марин Дринов, Иван Шишманов, Георги Златарски...