Анджело Ронкали

Свети Бенедикт Нурсийски е един от светците, допринесли най-много за духовно-моралното израстване на Европа. Със своя свят живот, дела и монашески подвиг на себеотрицание той е достоен пример за онези, които приемат християнските ценности и ги превръщат в неразделна част на своя живот. Като оценяваме дейността на свети Бенедикт, най-впечатляващ е фактът, че той самият никога не е предполагал какви велики последствия ще има неговият труд. Още светите отци забелязали, че когато човек започва някаква работа благословена от Бога, той почти никога не осъзнава това. Така е и при свети Бенедикт.

 

 

Църквата има свой тайнствен благодатен живот, който не може да бъде нарушен от никоя власт. Тя съхранява в себе си Временното и Вечното, Видимото и Невидимото, Човешкото и Божественото. Тя въвежда своите членове в Царството Божие с това Видимо и Човешко, което е основна част от нейната същност. Свети Бенедикт с дълбочината на своето духовно прозрение и наставничество спомогнал за осъзнаването на тези принципи, така че идните поколения да бъдат просветлени с изворите на вярата и любовта.

 

 

Европейският континент събира във фокус два течения в християнското вероизповедание: византийско-славянското (Св. св. Кирил и Методий) и римо-латинското (Св. Бенедикт ). Да се постави Европа под покровителството на тези светци е показател за преосмисляне на идеята за обединяващата мощ на християнството, за всеобхватността на евангелското послание.